Един от вас
Представяме Ви Валентина Петкова – художествен ръководител на училищния „Тим Тийн Театър“.
Средното си образование завършва в СОУ ”П. К. Яворов”-гр. Чирпан. Известно
време играе в театралния младежки състав на Петър Бонев
„Слово, мимика и жест“- град Стара Загора. Живее и работи в същия град,
за да може да следва амбициите си. Там се запознава с младата куклена режисьорка от ДКТ – Росица Миновска,
която я подготвя за кандидат-студентски изпит в тогавашния ВИТИЗ
„Кръстьо Сарафов“- специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Чете
много литература и едновременно се подготвя за изпити по БЕЛ в Пловдивски
университет.
След първия неуспешен опит да влезе във
ВИТИЗ /днешен НАТФИЗ/ се записва да учи като студентка в Учителски институт
“Любен Каравелов”- гр.Кърджали, но не се отказва да се докаже и повторно
да се яви пред „страшната комисия“ на ВИТИЗ . Спомня си, че първата година,
когато се е явявала, кандидатите за двата актьорски класа са били около 800
души.
Въпреки разочарованието от несбъднатото желание да учи във мечтания институт, нашата Валя не се отказва от театъра. Заминава в град Кърджали и след една година студентски живот, тя се явява на конкурс за стажант-актьор в Държавен куклен театър. Казва, че се сблъсква с професионалния живот на актьора, когато прави „първите крачки“ върху сцената на театъра.
„Но повярвай ми,- усмихва се тя пред мен,- да мечтаеш е едно, а реалността се оказва друга. В това поприще трудът е огромен. Много важно за актьорската професия е гласовият капацитет. Играла съм в три, четири последователни представления за един ден... и после се налагаше да не говоря дълго време, за да се възстанови гласа ми. Но този период завинаги ще остане в спомените ми. Няма да забравя деня, когато окачиха моя портрет редом до портретите на другите театрални дейци. Това е традиция в българските театри. Няма да забравя никога и първото си представление в театъра от близо 70-те изиграни пред публика на професионална сцена.“
Една година по-късно започва да актьорства в частна театрална трупа и се връща в учителския институт, за да завърши педагогическото си образованието. По това време започва да се грижи и за малкия си син.
От 1994 попада в системата на родните образователни институции.
Едновременно с професията на начален учител практикува и професията на актьора.
Малко по-късно решава да се занимава с младежи, желаещи да играят театър и започва да набира състав. Когато екипът е готов, тя го кръщава и поставя началото на сериозна театрална дейност на единствения самодеен театрален младежки състав в град Кърджали. Този първи неин опит да работи с любители-актьори, предначертава бъдещето й. Вижда в себе си режисьорски и организаторски умения, вижда добрите резултати и решава, че докато има сили и здраве ще се занимава с това.
На въпроса ми: “И все пак как започна всичко!?“, тя отговори: „Човек се ражда с
някаква дарба. Важното е да я открие в точния момент и да я използва както
трябва. Явно, че ме бива да правя училищни постановки… и просто нещата се
случват. Спомням, че когато бях 8-9 годишна, събирах децата от своята улица,
организирах театър или „забавна програма“ и канех бабите. Продавахме билети и
после си купувахме лакомства за награда …
Валя казва, че няма да забрави времето когато е работила в
НУ“Св. Кл. Охридски“, където е създала детско театрално студио „Бъбривко“. Почти 9-годишната работа с „бъбривковците“, оставят зад гърба й много интересни и нестандартни постановки, като „Пепеляшка“, „Таласъм в килера“, „Мечти на рифа“, „ Трите прасенца“ и много други.
От 2009 година Валя създава “Тим Тийн Театър” към СОУ „П. К. Яворов“.
Работи с различни възрасти, защото както споделя тя: “За таланта възраст няма! Съществуваме от скоро, но вече имаме страшно много изяви, някои от които ще останат незабравими за чирпанлии.”
Екипът на нашия вестник е гледал всички досегашни изяви на ТТТ - Театралния колаж “Нощ” по поемата “Нощ” от Яворов,
“Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, “Зех тъ,Радке, зех тъ” по „Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни , „Снежанка и седемте джуджета“ и др.
Какво предстои да видим от младите таланти?
И това вече знаем - детския коледен спектакъл “Някога много отдавна…“,
Трето действие от „В полите на Витоша“ от Яворов – култовата любовна сцена между Мила и Христофоров , “Маминото детенце” от Л. Каравелов и … толкова за сега …всъщност никак не е малко…!
Валчето се шегува, че понеже нейните колеги са й подарили една грамота “Луд умора няма“, тя гледала стриктно да спазва тази максима. Даже сподели, че не се е уморила и да мечтае, и реши да разкрие на нашия вестник „мъничкото си желание“, както го нарича тя, а именно – ТТТ да има своя собствена театрална зала – удобна, уютна, представителна. Едно свое местенце, където Чирпанските млади актьори ще творят, ще правят изкуство и ще го представят пред публика!
В края на нашия разговор художественият ръководител на Тим Тийн Театър пожела на нашите читатели: “Понякога става тъй, че все пак това което си мечтал не се сбъдва, но въпреки всичко, ще се чувстваш удовлетворен, ако се доближиш максимално до своята мечта, затова … на всички Ви казвам, дерзайте и следвайте мечтите си!
Публикация на вестник „Младежки час”
Автор: М.Танчева